Паметта
...и стихове пиша,
тъй както умея...
Никола Йонков Вапцаров
Понякога смъртта героизира.
Понякога смъртта е забрава.
Понякога миналото ни събира.
Понякога само паметник остава.
И живите свидетели са памет.
Нали смъртта е тиха и няма?
И четем въпросите на Хамлет.
А Дон Кихот сънува Дамата
на Сърцето за обич закопняло...
Понякога смъртта е спасение
от скудоумното черно и бяло.
Нима животът е миг видение?
Преди да ни орисат орисници.
Или след плач на пойни птици...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
