Въздухът е натежал от влага.
Чувствам се като в пакет памук.
Оглеждам се втренчено и се ослушвам
за всеки приближаващ звук…
Нищичко не виждам,
дори не знам защо съм тук.
Не мога да открия смисъл
в този примамлив житейски памук...
Колко мек е и е топъл,
някак пухкав, плътен и… сив.
Какавидно пашкулест е даже,
но аз се чувствам завит…
И така до другото пробуждане
на тъмнината околна напук…
пак ще кажа спокойно:
“Мен ме има, аз съм тук…”
© Яни Todos los derechos reservados