Въздухът е натежал от влага.
Чувствам се като в пакет памук.
Оглеждам се втренчено и се ослушвам
за всеки приближаващ звук…
Нищичко не виждам,
дори не знам защо съм тук.
Не мога да открия смисъл
в този примамлив житейски памук...
Колко мек е и е топъл,
някак пухкав, плътен и… сив.
Какавидно пашкулест е даже,
но аз се чувствам завит…
И така до другото пробуждане
на тъмнината околна напук…
пак ще кажа спокойно:
“Мен ме има, аз съм тук…”
© Яни All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
