18 нояб. 2010 г., 22:34

Памук

946 0 3

 

Въздухът е натежал от влага.

Чувствам се като в пакет памук.

Оглеждам се втренчено и се ослушвам

за всеки приближаващ звук…

 

Нищичко не виждам,

дори не знам защо съм тук.

Не мога да открия смисъл

в този примамлив житейски памук...

 

Колко мек е и е топъл,

някак пухкав, плътен и… сив.

Какавидно пашкулест е даже,

но аз се чувствам завит…

 

И така до другото пробуждане

на тъмнината околна напук…

пак ще кажа спокойно:

“Мен ме има, аз съм тук…”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яни Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...