18 нояб. 2010 г., 22:34

Памук

939 0 3

 

Въздухът е натежал от влага.

Чувствам се като в пакет памук.

Оглеждам се втренчено и се ослушвам

за всеки приближаващ звук…

 

Нищичко не виждам,

дори не знам защо съм тук.

Не мога да открия смисъл

в този примамлив житейски памук...

 

Колко мек е и е топъл,

някак пухкав, плътен и… сив.

Какавидно пашкулест е даже,

но аз се чувствам завит…

 

И така до другото пробуждане

на тъмнината околна напук…

пак ще кажа спокойно:

“Мен ме има, аз съм тук…”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яни Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...