18.11.2010 г., 22:34

Памук

944 0 3

 

Въздухът е натежал от влага.

Чувствам се като в пакет памук.

Оглеждам се втренчено и се ослушвам

за всеки приближаващ звук…

 

Нищичко не виждам,

дори не знам защо съм тук.

Не мога да открия смисъл

в този примамлив житейски памук...

 

Колко мек е и е топъл,

някак пухкав, плътен и… сив.

Какавидно пашкулест е даже,

но аз се чувствам завит…

 

И така до другото пробуждане

на тъмнината околна напук…

пак ще кажа спокойно:

“Мен ме има, аз съм тук…”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яни Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...