28 jul 2020, 22:54  

Островът

  Poesía
824 6 0

на баща ми
 

Мъжете вдигнаха платната призори.

Изпсува някой, друг изхрачи се.

Запали важно боцманът цигара.

"Изтегляй котвата! Отплаваме!" -

извика капитанът.

Назад бе мрак, пред тях бе заревото на зората.

Далечен беше островът на техните мечти,

те плаваха години, дълго време.

Но брега го нямаше.

Не издържаха някои, зад борда скачаха.

А други кротко полудяваха.

(Тях вързаха ги долу - в трюма, при русалките.)

От взиране над хоризонта очите сини побеляха.

После капитанът ослепя.

Куцукаше по палубата боцманът.

Платната вятърът разпра.

Въжетата изгниха от солта, и от дъжда,

отнесе щормът котвата нанякъде.

"Къде сме, Мастър, и кога ще стигнем?" -

от палубата глухо питаха.

Мълчеше капитанът -

бе си тръгнал вятърът.

Животът - щил безкраен

изтичаше надолу през шпигатите.

А островът потънал бе отдавна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...