на баща ми
Мъжете вдигнаха платната призори.
Изпсува някой, друг изхрачи се.
Запали важно боцманът цигара.
"Изтегляй котвата! Отплаваме!" -
извика капитанът.
Назад бе мрак, пред тях бе заревото на зората.
Далечен беше островът на техните мечти,
те плаваха години, дълго време.
Но брега го нямаше.
Не издържаха някои, зад борда скачаха.
А други кротко полудяваха. ...