13 nov 2016, 1:51  

Парадокс

1.1K 2 3

Нима наистина пишем 

стихове,

за да покажем колко много 

обичаме?

Нима наистина 

описваме

само онези най-силни 

чувства?

Не е ли тъкмо обратното?

Не изливаме ли 

душата си 

на хартия, за да прикрием 

маловажността 

на чувствата си?

Не говорим ли

мили думи, 

само и само да накараме човека 

да повярва в нещо толкова

нереално,

            фалшиво,

                       измислено?

Нима наистина бихме писали

стихове

за това колко обичаме,

ако наистина го правехме?

Нима не бихме го 

доказвали 

само с един непринуден поглед

пропит с толкова

симпатия,

              любов,

                      обич...

Нима ни трябват 

стихове,

за да усещаме със 

сърцето 

и 

душата си?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Може би си права, Гери: много често със стиховете си ние компенсираме това, което ни липсва в реалността.
    Замислящ стих си написала – в сполучлив свободен стил.
    Поздравявам те.
  • Дълбоко...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...