13 нояб. 2016 г., 01:51  

Парадокс

1.1K 2 3

Нима наистина пишем 

стихове,

за да покажем колко много 

обичаме?

Нима наистина 

описваме

само онези най-силни 

чувства?

Не е ли тъкмо обратното?

Не изливаме ли 

душата си 

на хартия, за да прикрием 

маловажността 

на чувствата си?

Не говорим ли

мили думи, 

само и само да накараме човека 

да повярва в нещо толкова

нереално,

            фалшиво,

                       измислено?

Нима наистина бихме писали

стихове

за това колко обичаме,

ако наистина го правехме?

Нима не бихме го 

доказвали 

само с един непринуден поглед

пропит с толкова

симпатия,

              любов,

                      обич...

Нима ни трябват 

стихове,

за да усещаме със 

сърцето 

и 

душата си?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Може би си права, Гери: много често със стиховете си ние компенсираме това, което ни липсва в реалността.
    Замислящ стих си написала – в сполучлив свободен стил.
    Поздравявам те.
  • Дълбоко...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...