13.11.2016 г., 1:51  

Парадокс

1K 2 3

Нима наистина пишем 

стихове,

за да покажем колко много 

обичаме?

Нима наистина 

описваме

само онези най-силни 

чувства?

Не е ли тъкмо обратното?

Не изливаме ли 

душата си 

на хартия, за да прикрием 

маловажността 

на чувствата си?

Не говорим ли

мили думи, 

само и само да накараме човека 

да повярва в нещо толкова

нереално,

            фалшиво,

                       измислено?

Нима наистина бихме писали

стихове

за това колко обичаме,

ако наистина го правехме?

Нима не бихме го 

доказвали 

само с един непринуден поглед

пропит с толкова

симпатия,

              любов,

                      обич...

Нима ни трябват 

стихове,

за да усещаме със 

сърцето 

и 

душата си?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Може би си права, Гери: много често със стиховете си ние компенсираме това, което ни липсва в реалността.
    Замислящ стих си написала – в сполучлив свободен стил.
    Поздравявам те.
  • Дълбоко...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...