Парадокс
Нима наистина пишем
стихове,
за да покажем колко много
обичаме?
Нима наистина
описваме
само онези най-силни
чувства?
Не е ли тъкмо обратното?
Не изливаме ли
душата си
на хартия, за да прикрием
маловажността
на чувствата си?
Не говорим ли
мили думи,
само и само да накараме човека
да повярва в нещо толкова
нереално,
фалшиво,
измислено?
Нима наистина бихме писали
стихове
за това колко обичаме,
ако наистина го правехме?
Нима не бихме го
доказвали
само с един непринуден поглед
пропит с толкова
симпатия,
любов,
обич...
Нима ни трябват
стихове,
за да усещаме със
сърцето
и
душата си?
© Гергана All rights reserved.
