10 nov 2008, 3:16

Параклиса във който искаш да се молиш

  Poesía
1.2K 0 22

 

  

Уютно ти е във душата ми.

Дори не мислиш за възможно

да хлътнеш в тежки пясъци

и кактуси да те изръфат.

А стъпките ти падат тежко

и хлъзгат се по коловозите,

които аз не искам да си спомням.

Да ги зариеш ти е трудно -

ще израниш краката си.

Но капчиците кръв отронена

отвеждат до параклиса,

във който искаш да се молиш.

Иконите са с образ на осъдени

да дават прошка на неверници.

В параклиси се молят грешници,

които искат да спасят душата си.

 

 

Осъдени души-Лили Иванова

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Веси, всички сме грешни, но колко от нас се молят за прошка!?
  • Силно, много силно ,Веси!!!
  • Красотата на прошката, чувството за уют като две страни от битието - пресъздадено по прекрасен начин!
  • Послеслов
    --------------

    Вратите на параклиса
    във който искаш да се молиш
    са винаги за влъхвите отворени.
    Прокарай пръсти
    с дъх на есенна милувка
    по иконите
    за сбъдване на мъжката ти
    обредност.

    С благодарност и обич към всички!!!
  • А,грешките на праведните са щастливи!
    Защото СЛУЧАЯТ ги хвърля на високо...
    а горе-е небето!Нищо друго...
    И любовта им е посоката!
    С обич Веси!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...