27 mar 2010, 11:14

Паразити

  Poesía » Otra
877 0 26

Нечистоплътни души  
и още толкова по-много  
  мисли.  
Лишени от живота  
  свой,  
без срам във чуждия  
  надничат.  
И колкото успяват,   
  смучат,  
да оцеляват наготово,  
  без грам  
желание да се научат.  
Нещастници, лишени   
  от слова,  
от жертва в някого,  
  за нещо,  
сами ще си отидат  
  от света,  
без болката да са   
  познали.  
Ненужни никому  
  сега,  
дошли без име,  
  необичали  
и тръгнали без спомен  
  от мига-живот.  
Далече стойте,  
  тук сгрешихте.  
Не мога аз на вас  
  да заприличам,  
да ме раните… невъзможно.
  Аз дишам  
боря се, горя...   
и никога не спирам  
  да обичам.  
     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...