27 мар. 2010 г., 11:14

Паразити

879 0 26

Нечистоплътни души  
и още толкова по-много  
  мисли.  
Лишени от живота  
  свой,  
без срам във чуждия  
  надничат.  
И колкото успяват,   
  смучат,  
да оцеляват наготово,  
  без грам  
желание да се научат.  
Нещастници, лишени   
  от слова,  
от жертва в някого,  
  за нещо,  
сами ще си отидат  
  от света,  
без болката да са   
  познали.  
Ненужни никому  
  сега,  
дошли без име,  
  необичали  
и тръгнали без спомен  
  от мига-живот.  
Далече стойте,  
  тук сгрешихте.  
Не мога аз на вас  
  да заприличам,  
да ме раните… невъзможно.
  Аз дишам  
боря се, горя...   
и никога не спирам  
  да обичам.  
     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...