Mar 27, 2010, 11:14 AM

Паразити

  Poetry » Other
878 0 26

Нечистоплътни души  
и още толкова по-много  
  мисли.  
Лишени от живота  
  свой,  
без срам във чуждия  
  надничат.  
И колкото успяват,   
  смучат,  
да оцеляват наготово,  
  без грам  
желание да се научат.  
Нещастници, лишени   
  от слова,  
от жертва в някого,  
  за нещо,  
сами ще си отидат  
  от света,  
без болката да са   
  познали.  
Ненужни никому  
  сега,  
дошли без име,  
  необичали  
и тръгнали без спомен  
  от мига-живот.  
Далече стойте,  
  тук сгрешихте.  
Не мога аз на вас  
  да заприличам,  
да ме раните… невъзможно.
  Аз дишам  
боря се, горя...   
и никога не спирам  
  да обичам.  
     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...