15 abr 2009, 0:14

Парцали

  Poesía » Otra
764 0 4

Това сме ние –
с изкривени съдби,
счупени животи
и лепени сърца.

Това сме ние –
с отегчени очи,
горчиви усмивки
и фалшиви лица.

Това сме ние –
сглобени надве-натри
от изгубили смисъл мечти.
А ти?

Това сме ние –
впили нокти в НЕЩА.
С изпочупени зъби
и байпасна душа.

Това сме ние –
с премълчана тъга.
С нагарчащ смях
и строшени крила.

Това сме ние –
сглобени надве-натри
от изгубили смисъл мечти.
А ти?

И нека стане на песен
всяка депресия.
И нека стане мелодия
всеки наш писък.
От всичко вече не-живо
ще правим нещо красиво.
Кой би могъл да пречупи
нещо толкова КРИВО?

Това сме ние –
още влачим крака.
С разпокъсана вяра,
с черно знаме в ръка.

Това сме ние –
със зализани рани.
С дрипави спомени,
леко недоразбрани.

С треперещи пръсти
и нетрепващи ноти.
Несъмнено за всички
сме идиоти.

Но нека стане на песен
всяка депресия.
И нека стане мелодия
всеки наш писък.
От всичко вече не-живо
ще правим нещо красиво.
Кой би могъл да пречупи
нещо толкова КРИВО?

А ти?

 

* нещото всъщност е проект за песен (тъй като аз поезия не пиша:), ама се залежа без мелодия нещо *

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ксения Соболева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз тоя текст вече посягам да го "подаря", че много мълчи...
  • Почвам яко да ти се кефя, пожелавам ти музата съвсем скоро да ти подхвърли нотите,щото нямам търпение да я чуя в цялост тая песен Чудесна си!!
  • Той носи, ама още чакам да ми я изпее Мерси
  • Текстът наистина носи своята мелодия в себе си. Само някой трябва да я отключи. Хареса ми като послание. Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...