kcekce (Ксения Соболева)
147 179
15.04.2009 г., 0:14 ч.

Парцали 

  Поезия » Друга
561 0 4

Това сме ние –
с изкривени съдби,
счупени животи
и лепени сърца.

Това сме ние –
с отегчени очи,
горчиви усмивки
и фалшиви лица.

Това сме ние –
сглобени надве-натри
от изгубили смисъл мечти.
А ти?

Това сме ние –
впили нокти в НЕЩА.
С изпочупени зъби
и байпасна душа.

Това сме ние –
с премълчана тъга.
С нагарчащ смях
и строшени крила.

Това сме ние –
сглобени надве-натри
от изгубили смисъл мечти.
А ти?

И нека стане на песен
всяка депресия.
И нека стане мелодия
всеки наш писък.
От всичко вече не-живо
ще правим нещо красиво.
Кой би могъл да пречупи
нещо толкова КРИВО?

Това сме ние –
още влачим крака.
С разпокъсана вяра,
с черно знаме в ръка.

Това сме ние –
със зализани рани.
С дрипави спомени,
леко недоразбрани.

С треперещи пръсти
и нетрепващи ноти.
Несъмнено за всички
сме идиоти.

Но нека стане на песен
всяка депресия.
И нека стане мелодия
всеки наш писък.
От всичко вече не-живо
ще правим нещо красиво.
Кой би могъл да пречупи
нещо толкова КРИВО?

А ти?

 

* нещото всъщност е проект за песен (тъй като аз поезия не пиша:), ама се залежа без мелодия нещо *

© Ксения Соболева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз тоя текст вече посягам да го "подаря", че много мълчи...
  • Почвам яко да ти се кефя, пожелавам ти музата съвсем скоро да ти подхвърли нотите,щото нямам търпение да я чуя в цялост тая песен Чудесна си!!
  • Той носи, ама още чакам да ми я изпее Мерси
  • Текстът наистина носи своята мелодия в себе си. Само някой трябва да я отключи. Хареса ми като послание. Поздрав!
Предложения
: ??:??