Това сме ние –
с изкривени съдби,
счупени животи
и лепени сърца.
Това сме ние –
с отегчени очи,
горчиви усмивки
и фалшиви лица.
Това сме ние –
сглобени надве-натри
от изгубили смисъл мечти.
А ти?
Това сме ние –
впили нокти в НЕЩА.
С изпочупени зъби
и байпасна душа.
Това сме ние –
с премълчана тъга.
С нагарчащ смях
и строшени крила.
Това сме ние –
сглобени надве-натри
от изгубили смисъл мечти.
А ти?
И нека стане на песен
всяка депресия.
И нека стане мелодия
всеки наш писък.
От всичко вече не-живо
ще правим нещо красиво.
Кой би могъл да пречупи
нещо толкова КРИВО?
Това сме ние –
още влачим крака.
С разпокъсана вяра,
с черно знаме в ръка.
Това сме ние –
със зализани рани.
С дрипави спомени,
леко недоразбрани.
С треперещи пръсти
и нетрепващи ноти.
Несъмнено за всички
сме идиоти.
Но нека стане на песен
всяка депресия.
И нека стане мелодия
всеки наш писък.
От всичко вече не-живо
ще правим нещо красиво.
Кой би могъл да пречупи
нещо толкова КРИВО?
А ти?
* нещото всъщност е проект за песен (тъй като аз поезия не пиша:), ама се залежа без мелодия нещо *
© Ксения Соболева Все права защищены