4 jun 2015, 17:29

Партитура 

  Poesía
865 0 6

 

Дирижирам съня на безмълвен щурец

и редовно се губя сред нотите
всички ключове липсват а вече е пет –

наближава часът ми за тръгване

всеки щрих съм запомнила всеки важен момент
всяко темпо с пулсиращи удари
всеки дъх всяка пауза и водещ рефрен
(и онази трапчинка под устните)

с първа волта приключих а втора звучи
и на края
da capo al fine...
още малко остана... вече е пет...
(... тази болка кога ще премине)

 

 

 

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??