Jun 4, 2015, 5:29 PM

Партитура 

  Poetry
731 0 6

 

Дирижирам съня на безмълвен щурец

и редовно се губя сред нотите
всички ключове липсват а вече е пет –

наближава часът ми за тръгване

всеки щрих съм запомнила всеки важен момент
всяко темпо с пулсиращи удари
всеки дъх всяка пауза и водещ рефрен
(и онази трапчинка под устните)

с първа волта приключих а втора звучи
и на края
da capo al fine...
още малко остана... вече е пет...
(... тази болка кога ще премине)

 

 

 

 

© Бехрин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??