Дирижирам съня на безмълвен щурец
и редовно се губя сред нотите
всички ключове липсват а вече е пет –
наближава часът ми за тръгване
всеки щрих съм запомнила всеки важен момент
всяко темпо с пулсиращи удари
всеки дъх всяка пауза и водещ рефрен
(и онази трапчинка под устните)
с първа волта приключих а втора звучи
и на края da capo al fine...
още малко остана... вече е пет...
(... тази болка кога ще премине)