Първият Екзарх
Ще бъда блаже́н, ако с моята саможертва
възкръсне България за нов живот.
Екзарх Антим Първи
Баща му го е кръстил Атанас.
На двайсет в Хилендарската обител
монах е станал и от този час
приел е името Антим. Учител
на божието слово той открил
във Цариград, а после и в Одеса.
В Духовна академия е бил
в Москва. И не да търси пътя лесен,
на Халки станал ректор богослов,
а после и митрополит Преславски.
За саможертва лична бил готов
като Христос, във името на паството.
Избран за екзарх, Антим се стремял
за независими страна и църква.
След свети думи, той дела редял.
С енергия, която не помръква,
е запознавал всеки дипломат
с извършени през робството безчинства.
Заточили го в Анкара. През ад
преминал там. Но с неговата мисъл,
че истински блажен ще бъде той,
ако възкръсне майката България,
за всяка правда сам да влезе в бой
се готвел. След амнистия, епархия
той Видинска поел. И в Калафат
скривалище не искал да открие
по време на войната. „Щом тук мрат
– изрекъл – как Пастирът ще се крие?“
Сега във Видин има мавзолей
на Антим Първи. Той го заслужава!
Народът, който с него се гордей,
живее в независима държава.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
