30.11.2025 г., 15:40

Първият Екзарх

200 1 5

Ще бъда блаже́н, ако с моята саможертва

възкръсне България за нов живот.

Екзарх Антим Първи

 

Баща му го е кръстил Атанас.

На двайсет в Хилендарската обител

монах е станал и от този час

приел е името Антим. Учител

 

на божието слово той открил

във Цариград, а после и в Одеса.

В Духовна академия е бил

в Москва. И не да търси пътя лесен,


на Халки станал ректор богослов,

а после и митрополит Преславски.

За саможертва лична бил готов

като Христос, във името на паството.


Избран за екзарх, Антим се стремял

за независими страна и църква.

След свети думи, той дела редял.

С енергия, която не помръква,


е запознавал всеки дипломат

с извършени през робството безчинства.

Заточили го в Анкара. През ад

преминал там. Но с неговата мисъл,

 

че истински блажен ще бъде той,

ако възкръсне майката България,

за всяка правда сам да влезе в бой

се готвел. След амнистия, епархия

 

той Видинска поел. И в Калафат

скривалище не искал да открие

по време на войната. „Щом тук мрат

изрекъл – как Пастирът ще се крие?“

 

Сега във Видин има мавзолей

на Антим Първи. Той го заслужава!

Народът, който с него се гордей,

живее в независима държава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Днес разбрах, че в конкурса на Българската Патриаршия и на Видинската епархия, в чест на Антим Първи ми е присъдена специална награда от издателство " Български писател" и реших да споделя това с вас.🥰
  • Добре дошла на страничката ми, Краси!♥️ Разсъжденията ти са точни и аз също заставам на тяхна страна.👍😍 Исках стихотворението да звучи като апотеоз за живота на Антим Първи, затова не го натоварих с критика към съвременния ни политически живот.
  • Такива хора заслужават признателност. Дали е независима държавата не съм сигурна. В Ненародното събрание повечето обслужват чуждестранни интереси. Нито чуват, нито уважават гласа на народа. Непрекъснато го блъскат към нови пропасти... , ако пък случайно народът изригне и какво ?! - втора Румъния. И се обеззверяваш - в тях и сиренето, и ножа. Дано пребъде вярата в истинските ценности, които не веднъж са спасявали българите. Стихът ти е много хубав!
  • Благодаря че намина и остави коментар в памет пред името и делото на първия български екзарх, Ина!🙏♥️
  • Имената на такива личности трябва да останат във вечността. Благодаря!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...