Пасажи
Накъсах мисли на пасажи,
прочетох ги в очи на много,
но чувствата си ги запазих,
това съм аз, а те са лого...
Измих петната от предишни,
редувах "изворна-чешмяна",
но минералното ти "Сбогом!",
лекува като нож във рана.
Напих се с обич много чиста
и пясък в бъбрека изринах,
но във сърцето ми пресъхна...
Камили няма, но пустиня...
И нощите си подарявам,
но не на други, пак на мисли,
че утре сутрин като ставам,
пасажите да са ми бистри...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йордан Ботев Todos los derechos reservados
