Пасажи
Накъсах мисли на пасажи,
прочетох ги в очи на много,
но чувствата си ги запазих,
това съм аз, а те са лого...
Измих петната от предишни,
редувах "изворна-чешмяна",
но минералното ти "Сбогом!",
лекува като нож във рана.
Напих се с обич много чиста
и пясък в бъбрека изринах,
но във сърцето ми пресъхна...
Камили няма, но пустиня...
И нощите си подарявам,
но не на други, пак на мисли,
че утре сутрин като ставам,
пасажите да са ми бистри...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Ботев Всички права запазени
