Feb 28, 2021, 8:38 AM

Пасажи 

  Poetry » Love
400 3 6

Накъсах мисли на пасажи,

прочетох ги в очи на много,

но чувствата си ги запазих,

това съм аз, а те са лого...

 

Измих петната от предишни,

редувах "изворна-чешмяна",

но минералното ти "Сбогом!",

лекува като нож във рана.

 

Напих се с обич много чиста

и пясък в бъбрека изринах,

но във сърцето ми пресъхна...

Камили няма, но пустиня...

 

И нощите си подарявам,

но не на други, пак на мисли,

че утре сутрин като ставам,

пасажите да са ми бистри...

© Йордан Ботев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??