Накъсах мисли на пасажи,
прочетох ги в очи на много,
но чувствата си ги запазих,
това съм аз, а те са лого...
Измих петната от предишни,
редувах "изворна-чешмяна",
но минералното ти "Сбогом!",
лекува като нож във рана.
Напих се с обич много чиста
и пясък в бъбрека изринах,
но във сърцето ми пресъхна...
Камили няма, но пустиня... ...