1 oct 2008, 11:08

Пашкул 

  Poesía » Otra
781 0 11
Когато тъмнината ослепее
от течния катран, полепнал в миглите
и зъзне, като скитница, до нея
протритата обвивка на обидата

тогава ще съм есенна, хрущяща,
съвсем като листо, попило сушата.
Парче сърцевина. Отливка злато.
Разгърдено небе... Една нечута,

но звъннала в простора синева.
Крилатите мечти се раждат глухи.
На съмване денят е подкован
с извечното очакване за Утре.

Когато тъмнината прокърви
от слънчевия лъч, изстрелян в упор
и блесне като лъснат бакелит
задъхващият страх, че ще се срути

светулковия мост, тогава пак
под есенната шума ще пробия.
Пашкулът ми е капчица смола,
която тъмнината ще отмие...

© Ружа Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??