Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
1.10.2008 г., 11:08 ч.

Пашкул 

  Поезия » Друга
779 0 11
Когато тъмнината ослепее
от течния катран, полепнал в миглите
и зъзне, като скитница, до нея
протритата обвивка на обидата

тогава ще съм есенна, хрущяща,
съвсем като листо, попило сушата.
Парче сърцевина. Отливка злато.
Разгърдено небе... Една нечута,

но звъннала в простора синева.
Крилатите мечти се раждат глухи.
На съмване денят е подкован
с извечното очакване за Утре.

Когато тъмнината прокърви
от слънчевия лъч, изстрелян в упор
и блесне като лъснат бакелит
задъхващият страх, че ще се срути

светулковия мост, тогава пак
под есенната шума ще пробия.
Пашкулът ми е капчица смола,
която тъмнината ще отмие...

© Ружа Матеева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??