Пашкул
Когато тъмнината ослепее
от течния катран, полепнал в миглите
и зъзне, като скитница, до нея
протритата обвивка на обидата
тогава ще съм есенна, хрущяща,
съвсем като листо, попило сушата.
Парче сърцевина. Отливка злато.
Разгърдено небе... Една нечута,
но звъннала в простора синева.
Крилатите мечти се раждат глухи.
На съмване денят е подкован
с извечното очакване за Утре.
Когато тъмнината прокърви
от слънчевия лъч, изстрелян в упор
и блесне като лъснат бакелит
задъхващият страх, че ще се срути
светулковия мост, тогава пак
под есенната шума ще пробия.
Пашкулът ми е капчица смола,
която тъмнината ще отмие...
от течния катран, полепнал в миглите
и зъзне, като скитница, до нея
протритата обвивка на обидата
тогава ще съм есенна, хрущяща,
съвсем като листо, попило сушата.
Парче сърцевина. Отливка злато.
Разгърдено небе... Една нечута,
но звъннала в простора синева.
Крилатите мечти се раждат глухи.
На съмване денят е подкован
с извечното очакване за Утре.
Когато тъмнината прокърви
от слънчевия лъч, изстрелян в упор
и блесне като лъснат бакелит
задъхващият страх, че ще се срути
светулковия мост, тогава пак
под есенната шума ще пробия.
Пашкулът ми е капчица смола,
която тъмнината ще отмие...
© Ружа Матеева All rights reserved.
