Пастири

Poesía

1.6K 0 23

Едно момче, развяло риза,

търкаля слънцето в тревата.

Зората, сънена, капризно

отпива глътка от росата.

Едно момиче с дълга плитка

нагазва плахо във водата -

пристъпва, вдигнало полите

и къпе утрото в реката.

По хълма облаците слизат

след две пастирчета засмени –

едно момче със бяла риза,

момиче със очи зелени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Жулли (Юлия Димитрова)

Приказка е! Чудесна!

2010-10-02T21:13:15+03:00
LeChevalier (Тошко)

Буколи(ри)чески елементи!

2010-10-01T21:39:29+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Е, браво - прекрасно!!!

2010-10-01T21:36:45+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

заситих се - благодаря!

2010-10-01T21:35:09+03:00
charodeika (Неделина Кабаиванова)

Ех, тези зеленоочки ! Големи магьосници са, да знаеш

Красив е пейзажа през погледа на зеленоокото момиче! А разгърдените бели надежди на момчето подсилват още усещането за невинна влюбеност в стиха ти !

2010-10-01T01:03:21+03:00