2 dic 2016, 0:31  

Пастирят на лебеди

  Poesía » Otra
734 2 11

Бягаш и падаш

търсиш пътеки

сам и изгубен

във греховна гора

стон от очакване

стискаш в ръцете,
стъпваш над бездна.

Хайде ела.

Краката ми бели,

кърваво боси
пирони от грях

забити до кост.

Танцувам във тебе,

косите ми рошиш,
вълните ми сини

отекват от мощ.

Завързвам очите ти,

   пастирю на лебеди,

не разтваряй ръце,

чакащ кинжал.
Тихо! Мълчи!

Моля безвремие.

Копнежно разлива се

 облакът бял.

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

 

 


 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...