Бягаш и падаш
търсиш пътеки
сам и изгубен
във греховна гора
стон от очакване
стискаш в ръцете,
стъпваш над бездна.
Хайде ела.
Краката ми бели,
кърваво боси
пирони от грях
забити до кост.
Танцувам във тебе,
косите ми рошиш,
вълните ми сини
отекват от мощ.
Завързвам очите ти,
пастирю на лебеди,
не разтваряй ръце,
чакащ кинжал.
Тихо! Мълчи!
Моля безвремие.
Копнежно разлива се
облакът бял.
© Силвия Илиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
