Пастирят на лебеди
Бягаш и падаш
търсиш пътеки
сам и изгубен
във греховна гора
стон от очакване
стискаш в ръцете,
стъпваш над бездна.
Хайде ела.
Краката ми бели,
кърваво боси
пирони от грях
забити до кост.
Танцувам във тебе,
косите ми рошиш,
вълните ми сини
отекват от мощ.
Завързвам очите ти,
пастирю на лебеди,
не разтваряй ръце,
чакащ кинжал.
Тихо! Мълчи!
Моля безвремие.
Копнежно разлива се
облакът бял.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
