Plevel (Силвия Илиева)
154 13753
2 дек. 2016 г., 00:31  

Пастирят на лебеди 

  Поэзия » Другая
539 2 11

Бягаш и падаш

търсиш пътеки

сам и изгубен

във греховна гора

стон от очакване

стискаш в ръцете,
стъпваш над бездна.

Хайде ела.

Краката ми бели,

кърваво боси
пирони от грях

забити до кост.

Танцувам във тебе,

косите ми рошиш,
вълните ми сини

отекват от мощ.

Завързвам очите ти,

   пастирю на лебеди,

не разтваряй ръце,

чакащ кинжал.
Тихо! Мълчи!

Моля безвремие.

Копнежно разлива се

 облакът бял.

 


 

© Силвия Илиева Все права защищены

 

 


 

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не губи това усещане...
    Поздравления!
  • Благодаря Гавраил!
  • Любовта можела да бъде и страшна.Добре че се позиционира в безвремието!
  • Благодаря на всички коментирали!
  • Хубаво пишеш, Силви! Поздравления!
  • Живот на ръба на бездната - това е любовта! Чудесен стих!
  • Харесах този стих, Силвия!...
  • Прекрасна поезия!
  • Хубав стих, Силве! Браво!
  • "пирони от грях
    забити до кост" Харесах!
  • Любовта е времето на безвремието. По-точно е да се каже така, а не вечността. Защото във вечността няма свобода, а любовта е освобождение на душите от корсета на дните. От корсета на вътрешния гнет, наложен от външната действителност. Любовта е най-великата безтегловност за душите - техният пир на чувствата. Разтърсваш, Силвия. Толкова автентичност долавям в редовете:

    "Бягаш и падаш
    търсиш пътеки
    сам и загубен
    в греховна гора
    стон от очакване
    стискаш в ръцете,
    стъпваш над бездна.
    Хайде ела." ,

    на които стъпва цялата творба, която поставям в Любими!
Предложения
: ??:??