2 дек. 2016 г., 00:31  

Пастирят на лебеди

725 2 11

Бягаш и падаш

търсиш пътеки

сам и изгубен

във греховна гора

стон от очакване

стискаш в ръцете,
стъпваш над бездна.

Хайде ела.

Краката ми бели,

кърваво боси
пирони от грях

забити до кост.

Танцувам във тебе,

косите ми рошиш,
вълните ми сини

отекват от мощ.

Завързвам очите ти,

   пастирю на лебеди,

не разтваряй ръце,

чакащ кинжал.
Тихо! Мълчи!

Моля безвремие.

Копнежно разлива се

 облакът бял.

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Илиева Все права защищены

 

 


 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...