Пастирят на лебеди
Бягаш и падаш
търсиш пътеки
сам и изгубен
във греховна гора
стон от очакване
стискаш в ръцете,
стъпваш над бездна.
Хайде ела.
Краката ми бели,
кърваво боси
пирони от грях
забити до кост.
Танцувам във тебе,
косите ми рошиш,
вълните ми сини
отекват от мощ.
Завързвам очите ти,
пастирю на лебеди,
не разтваряй ръце,
чакащ кинжал.
Тихо! Мълчи!
Моля безвремие.
Копнежно разлива се
облакът бял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
