2.12.2016 г., 0:31 ч.
Пастирят на лебеди
Бягаш и падаш
търсиш пътеки
сам и изгубен
във греховна гора
стон от очакване
стискаш в ръцете,
стъпваш над бездна.
Хайде ела.
Краката ми бели,
кърваво боси
пирони от грях
забити до кост.
Танцувам във тебе,
косите ми рошиш,
вълните ми сини
отекват от мощ.
Завързвам очите ти,
пастирю на лебеди,
не разтваряй ръце,
чакащ кинжал.
Тихо! Мълчи!
Моля безвремие.
Копнежно разлива се
облакът бял.
© Силвия Илиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря Гавраил!
-
Любовта можела да бъде и страшна.Добре че се позиционира в безвремието!
-
Благодаря на всички коментирали!
-
Хубаво пишеш, Силви! Поздравления!
-
Живот на ръба на бездната - това е любовта! Чудесен стих!
-
Харесах този стих, Силвия!...
-
Прекрасна поезия!
-
Хубав стих, Силве! Браво!
-
"пирони от грях
забити до кост" Харесах! -
Любовта е времето на безвремието. По-точно е да се каже така, а не вечността. Защото във вечността няма свобода, а любовта е освобождение на душите от корсета на дните. От корсета на вътрешния гнет, наложен от външната действителност. Любовта е най-великата безтегловност за душите - техният пир на чувствата. Разтърсваш, Силвия. Толкова автентичност долавям в редовете:
"Бягаш и падаш
търсиш пътеки
сам и загубен
в греховна гора
стон от очакване
стискаш в ръцете,
стъпваш над бездна.
Хайде ела." ,
на които стъпва цялата творба, която поставям в Любими!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравления!