Паважът и сълзата

1 oct 2013, 22:23

Poesía » De amor

780 0 2

Протегна се паважът и огледа

във лъскавата локва на дъжда,

не се усмихна на момичето, което

разплакано вървеше към дома.

Той не запали нощните фенери,

а в тъмното, под тежката мъгла,

приведе се смутено и целуна

едва все още топлата сълза.

Зад ъгъла стопи се силуетът,

над улицата легна тишина,

остана само в мрака да присветва

отронена моминската сълза.

И нас така два свята ни делят,

като паважа и сълзата под дъжда.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.