Паважът и сълзата
1.1K
0
2
Протегна се паважът и огледа
във лъскавата локва на дъжда,
не се усмихна на момичето, което
разплакано вървеше към дома.
Той не запали нощните фенери,
а в тъмното, под тежката мъгла,
приведе се смутено и целуна
едва все още топлата сълза.
Зад ъгъла стопи се силуетът,
над улицата легна тишина,
остана само в мрака да присветва
отронена моминската сълза.
И нас така два свята ни делят,
като паважа и сълзата под дъжда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
