LYCKI (Росица Петрова)
301 2086
1.10.2013 г., 22:23 ч.

Паважът и сълзата 

  Поезия » Любовна
674 0 2

Протегна се паважът и огледа

във лъскавата локва на дъжда,

не се усмихна на момичето, което

разплакано вървеше към дома.

 

Той не запали нощните фенери,

а в тъмното, под тежката мъгла,

приведе се смутено и целуна

едва все още топлата сълза.

 

Зад ъгъла стопи се силуетът,

над улицата легна тишина,

остана само в мрака да присветва

отронена моминската сълза.

 

И нас така два свята ни делят,

като паважа и сълзата под дъжда.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей Жанет! Вероятно си права тук....
    Публикувам стари текстове и определено всички имат нужда от освежаване.
    Поздрав!
  • Хубаво, образно!
    Нещо ме смущава обаче в първите два реда, имам чувството, че би трябвало да е "Протегна се паважът и огледа СЕ в лъскавата локва на дъжда" или нещо от тоя род.
    Поздрави
Предложения
: ??:??