1 окт. 2013 г., 22:23
Паважът и сълзата
779
0
2
Протегна се паважът и огледа
във лъскавата локва на дъжда,
не се усмихна на момичето, което
разплакано вървеше към дома.
Той не запали нощните фенери,
а в тъмното, под тежката мъгла,
приведе се смутено и целуна
едва все още топлата сълза.
Зад ъгъла стопи се силуетът,
над улицата легна тишина,
остана само в мрака да присветва
отронена моминската сълза.
И нас така два свята ни делят,
като паважа и сълзата под дъжда.
© Росица Петрова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хубаво, образно!
Нещо ме смущава обаче в първите два реда, имам чувството, че би трябвало да е "Протегна се паважът и огледа СЕ в лъскавата локва на дъжда" или нещо от тоя род.
Поздрави
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Публикувам стари текстове и определено всички имат нужда от освежаване.
Поздрав!