Протегна се паважът и огледа
във лъскавата локва на дъжда,
не се усмихна на момичето, което
разплакано вървеше към дома.
Той не запали нощните фенери,
а в тъмното, под тежката мъгла,
приведе се смутено и целуна
едва все още топлата сълза.
Зад ъгъла стопи се силуетът,
над улицата легна тишина,
остана само в мрака да присветва
отронена моминската сълза. ...