Oct 1, 2013, 10:23 PM
Паважът и сълзата
767
0
2
Протегна се паважът и огледа
във лъскавата локва на дъжда,
не се усмихна на момичето, което
разплакано вървеше към дома.
Той не запали нощните фенери,
а в тъмното, под тежката мъгла,
приведе се смутено и целуна
едва все още топлата сълза.
Зад ъгъла стопи се силуетът,
над улицата легна тишина,
остана само в мрака да присветва
отронена моминската сълза.
И нас така два свята ни делят,
като паважа и сълзата под дъжда.
© Росица Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубаво, образно!
Нещо ме смущава обаче в първите два реда, имам чувството, че би трябвало да е "Протегна се паважът и огледа СЕ в лъскавата локва на дъжда" или нещо от тоя род.
Поздрави
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Публикувам стари текстове и определено всички имат нужда от освежаване.
Поздрав!