22 ene 2025, 12:38

Паяжасало

  Poesía
364 0 0



Изкуственият интелект ще ни превземе,
защото сме се хванали за нищото.
Създаваме изкуствени проблеми,
умишлено не искаме да виждаме...

Не искаме да мислим по човешки,
защото леснотията е ласкава.
Осъждаме житейските си грешки
с нахлупени от интереси маски...

Дали обаче крием интереси
в позите, които демонстрираме?
Оплетени в житейските завеси,
от слънчевият лъч сме абстрахирани...

Следваме ненужни интуиции
и подражаваме на непонятното.
Ранени от двуострите езици,
мечтаем вече и със страх за някога.

Животът ни – изкуствено натрапване,
превръщаме в наложена химера.
Мечтата паяжясва във очакване
утрешният ден да стане вчера...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...