22.01.2025 г., 12:38

Паяжасало

359 0 0



Изкуственият интелект ще ни превземе,
защото сме се хванали за нищото.
Създаваме изкуствени проблеми,
умишлено не искаме да виждаме...

Не искаме да мислим по човешки,
защото леснотията е ласкава.
Осъждаме житейските си грешки
с нахлупени от интереси маски...

Дали обаче крием интереси
в позите, които демонстрираме?
Оплетени в житейските завеси,
от слънчевият лъч сме абстрахирани...

Следваме ненужни интуиции
и подражаваме на непонятното.
Ранени от двуострите езици,
мечтаем вече и със страх за някога.

Животът ни – изкуствено натрапване,
превръщаме в наложена химера.
Мечтата паяжясва във очакване
утрешният ден да стане вчера...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...