Jan 22, 2025, 12:38 PM

Паяжасало

  Poetry
360 0 0



Изкуственият интелект ще ни превземе,
защото сме се хванали за нищото.
Създаваме изкуствени проблеми,
умишлено не искаме да виждаме...

Не искаме да мислим по човешки,
защото леснотията е ласкава.
Осъждаме житейските си грешки
с нахлупени от интереси маски...

Дали обаче крием интереси
в позите, които демонстрираме?
Оплетени в житейските завеси,
от слънчевият лъч сме абстрахирани...

Следваме ненужни интуиции
и подражаваме на непонятното.
Ранени от двуострите езици,
мечтаем вече и със страх за някога.

Животът ни – изкуствено натрапване,
превръщаме в наложена химера.
Мечтата паяжясва във очакване
утрешният ден да стане вчера...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...