Пазя във себе си скрито, още искрата на детството. От моминството ми свенливо, доверието, още в менe e живо. И мечтите ми, всичките още пламтят във зениците, ласки от вятъра, в дланите пазя... на времето спомените. Не мога да се сбогувам... не умея да се разделям. Винаги някъде се завръщам, а от никъде, още не тръгвам. Много полети помни душата ми, и много рани, от чужди и близки. И очите ми морски пристанища, още чакат коръбът на мечтите...
Може и да сте прави Веси и Светослав, че доверието не е наивно. Там където двама или трима свидетелстват за едно и също, трябва да се вслушаме.Благодаря ви и на двамата!
Още и на теб Креми благодаря!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.