Пазя във себе си скрито,
още искрата на детството.
От моминството ми свенливо,
доверието, още в менe e живо.
И мечтите ми, всичките
още пламтят във зениците,
ласки от вятъра, в дланите
пазя... на времето спомените.
Не мога да се сбогувам...
не умея да се разделям.
Винаги някъде се завръщам,
а от никъде, още не тръгвам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up