Пазя във себе си...
Пазя във себе си скрито,
още искрата на детството.
От моминството ми свенливо,
доверието, още в менe e живо.
И мечтите ми, всичките
още пламтят във зениците,
ласки от вятъра, в дланите
пазя... на времето спомените.
Не мога да се сбогувам...
не умея да се разделям.
Винаги някъде се завръщам,
а от никъде, още не тръгвам.
Много полети помни душата ми,
и много рани, от чужди и близки.
И очите ми морски пристанища,
още чакат коръбът на мечтите...
още искрата на детството.
От моминството ми свенливо,
доверието, още в менe e живо.
И мечтите ми, всичките
още пламтят във зениците,
ласки от вятъра, в дланите
пазя... на времето спомените.
Не мога да се сбогувам...
не умея да се разделям.
Винаги някъде се завръщам,
а от никъде, още не тръгвам.
Много полети помни душата ми,
и много рани, от чужди и близки.
И очите ми морски пристанища,
още чакат коръбът на мечтите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
запазила си безценно нещо 
