24 ago 2024, 11:19

Печене на есенен пипер

  Poesía
291 1 1

ПЕЧЕНЕ НА ЕСЕНЕН ПИПЕР

 

... комшията под мен пече пипер, дебел червен пипер върху оджака,

и тихичко в небесния безмер димът с канапче сякаш дърпа мрака,

във дворчето тъй сладко зауха във сумрака! – от печените чушки,

че две съседки в цветната леха се сринаха пред мене не наужким

и още три – над моя стар балкон – отвориха прозорците широко,

 

и аз – красив като Ален Делон, им казах да, пипер ще има, споко! –

а той – пиперът, страшен на размер, се гърчеше прощално на оджака,

и – уж съседът беше ми авер, прибра си го в котлето с похлупака,

и – ни пипер мирисал, нито ял, аз дишах със душица благодарна.

Бе кротка вечер в гръцкия квартал на моята любима стара Варна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...