ПЕЧЕНЕ НА ЕСЕНЕН ПИПЕР

... комшията под мен пече пипер, дебел червен пипер върху оджака,

и тихичко в небесния безмер димът с канапче сякаш дърпа мрака,

във дворчето тъй сладко зауха във сумрака! – от печените чушки,

че две съседки в цветната леха се сринаха пред мене не наужким

и още три – над моя стар балкон – отвориха прозорците широко,

и аз – красив като Ален Делон, им казах да, пипер ще има, споко! –

а той – пиперът, страшен на размер, се гърчеше прощално на оджака,

и – уж съседът беше ми авер, прибра си го в котлето с похлупака,

и – ни пипер мирисал, нито ял, аз дишах със душица благодарна.

Бе кротка вечер в гръцкия квартал на моята любима стара Варна.