Пейка
Пейката заспива със спомени
на жените - черни гълъбици,
Самотникът вкъщи прогонил ги,
сгушили се във здрача сестрици.
Лоши думи, клетви простили си,
от дни, когато вечно е всичко,
пейката сънува, смалила се,
тя е момиче с плетен косичник.
После потрепва от женски сълзи,
понякога обичат да плачат
за мъжете си, за тях ги боли,
а те във мрака хранят земята.
Шептят и тихо думи повтарят -
накацали черни гълъбици,
пейката брои ги - оредяват...
При мъжа си отишла сестрица.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вяра Николова Todos los derechos reservados
