Пейката заспива със спомени

на жените - черни гълъбици,

Самотникът вкъщи прогонил ги,

сгушили се във здрача сестрици.

Лоши думи, клетви простили си,

от дни, когато вечно е всичко,

пейката сънува, смалила се,

тя е момиче с плетен косичник.

После потрепва от женски сълзи,

понякога обичат да плачат

за мъжете си, за тях ги боли,

а те във мрака хранят земята.

Шептят и тихо думи повтарят -

накацали черни гълъбици,

пейката брои ги - оредяват...

При мъжа си отишла сестрица.