RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
61 1514
17 mar 2020, 11:24

Пейката 

  Poesía » Del paisaje
1017 4 7

Понякога пейките

зъзнат сами –

сигурен знак за раздяла

с минали сенки,

влюбени шепоти,

детски игри,

кучешки лай,

бира, смях

и марихуана...

Плиска дъжда

и приляга още върбата

към пръстта,

а голият дъб,

с последно листо

се протяга

към смеха,

който си тръгна.

А пейката

мръзне,

подгизва от страх,

за дъба

и листото –
да не падне.

© Росилина Хесапчиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??